За книгата: 2008 г. / Имало едно време случайно чух за малък народ, живеещ на брега на езерото Пейпси в земите, наречени Причудие. Този регион се нарича Setomaa на естонски, „земя на сето“. Сету е името на хората, чиято съдба по някаква причина ме трогна. Никога не съм ги виждал в действителност, никога не съм чувал песните им, никога не съм ходил по цветните килими, които са постлани по пътищата към църквите на празника Успение Богородично. Почти всичко, което знам за сето, е, че те наричаха най-добрите певци Майки на песента; те бяха дълбоко набожни, но в простотата на душите си съчиняваха истории, в които светиите живееха ръка за ръка с боговете и героите на света. езическо минало. Съседите обидно нарекоха сетата „полуверки“. Или естонци. И те бяха и си остават Сето. Те обаче стават все по-малко и, за съжаление, е възможно този прекрасен народ скоро да изчезне от лицето на земята. Но засега празниците на Сетомаа са живи и всяка година хората от Сету избират своя нов крал, което означава, че надеждата остава... Публикувано заедно с приказката "Елфрин" през 2008 г.